Рускините, извоювали си пътя към славата

​В една от строфите на известно руско произведение поетът Николай Некрасов, творил през 19 в., пише, че руската жена "може да спре кон в галоп и да влезе в горяща къща". Не е чудно, че някои от тези руски жени са усвоили до съвършенство уменията на войниците. "Руски дневник" избра три от тези силни руски "жени чудо", върху които да акцентира.

Княгиня Олга

"Княгиня Олга (Кръщение)", худ. Сергей Кирилов, 1993 г.

Княгиня Олга била една от първите владетелки на Киевска Рус. От възкачването ѝ на трона през 10 в. са известни няколко детайла за живота ѝ. Най-яркият момент от иторията на управлението ѝ е отмъщението за смъртта на съпруга ѝ Игор. Княз Игор бил убит, докато събирал данъци от древляните – племе, управлявано от Киевска Рус. Според архивите племето намирало това събиране на данъци за несправедливо. Древляните се разбунтували, убили Игор и отправили предложение на княгиня Олга да се омъжи за техния княз.

Олга не отказала публично това предложение, но тайно убивала всеки от древляните, който бил пратен да уговаря условията за сключването на новия брак. След това изпратила армия и обсадила столицата им – град Искоростен. Княгинята поискала да ѝ се дадат от всяко семейство по три гълъба и три врабчета. Когато жителите изпълнили заповедта ѝ, Олга наредила горяща слама да бъде окичена на всички птици, преди те да бъдат върнати на собствениците им, в резултат на което целият град бил опожарен. Оцелелите от пожара граждани били убити или поробени. Междувременно княгиня Олга реформирала системата за събиране на данъци, за да предотврати противоречията по този въпрос в бъдеще.

Альона Арзамаская

Скулптура "Альона Арзамаская" в краеведческия музей в гр. Темников, Мордовия. Снимка: Станислав Красилников / ТАСС

Альона от град Арзамас, разположен на около 400 км североизточно от Москва, често е наричана "руската Жана Д’Арк". Докато френската ѝ двойничка воювала срещу чуждите завоеватели – англичаните, враговете на Арзамаская били войските, пратени от руския цар. Тя била казашки атаман и участвала във въстанието, водено от Степан Разин през 1670 г. Разин, който бил казак, успял да обедини хиляди селяни под знамето си и да предизвика руските власти по онова време. Заради мащаба си този бунт по съветско време е наречен "Селска война".

Преди да се присъедини към бунтовниците, Арзамаская била монахиня. Въпреки това когато се вдигнало въстанието, тя се откроила като опитен военен лидер и няколко хиляди бойци били водени под нейно командване. В битките срещу царските командири тя демонстрирала изключителен кураж. Когато руските войници обградили войските ѝ и влезли в църквата, която нейният полк защитавал, Арзамаская била пленена последна. Тя успяла да избегне изстрели от стрели и паднала да се моли на колене, когато руските войни я хванали. Начинът, по който Арзамаская се държала след залавянето ѝ, изненадал всички. Тя не се пречупила при изтезание и посрещнала смъртта без страх, въпреки че била изгорена жива. Тя не казала нито дума по време на екзекуцията. Има легенда, която разказва, че никой друг войн не можел да носи нейния лък, защото никой не бил достатъчно силен, за да го използва. Изглежда сякаш Арзамаская е показала необикновена физическа сила.

Надежда Дурова

Надежда Андреевна Дурова, 1810 г. / Getty Images

Надежда Дурова се прочула по време на войните с Наполеон в началото на 19 в. Тя прикрила самоличността си и се присъединила към войските в армията, дегизирана като мъж.

Израстнала в семейство на офицер, тя била запозната с особеностите на военната служба още от ранна възраст. Както Дурова е написала в мемоарите си: "Седлото беше първата ми люлка. Конят, оръжията и военната музика бяха първите игри и забавления в детството ми". Както биографите изтъкват, нейното увлечение по армията било подсилено в резултат на обтегнатите взаимоотношения, които имала с майка си.

Любопитната история на жената-мъж в руската царска армия

Когато била на 18, Дурова се омъжила и малко след това родила дете. Въпреки това не била очарована от домашния живот. Скоро след това избягала с казашки офицер и в крайна сметка решила да се запише в армията. По онова време това било възможно единствено, ако се представи за мъж. Включила се в кавалерията на Литовския улански полк под името Александър Соколов. Дурова участвала във войната срещу Наполеон в Прусия през 1806-1807 г. и за смелостта си била наградена с орден "Георгиевски кръст" – скоро учредена награда.

Дурова не поддържала връзка със семейството си, но баща ѝ успял да я открие и истинската ѝ самоличност била разкрита. В крайна сметка новините за тази необикновена жена достигнали до ушите на император Александър I. Той се срещнал с Дурова и ѝ разрешил да продължи военната си служба. Под името Александър Александров, в чест на императора, тя била записана в друга кавалерия. По време на войната с французите през 1812 г. тя станала подчинена на главнокомандващия. След повторни молби от баща си, Дурова се пенсионирала от армията през 1816 г. Въпреки това, дори след като спира да воюва, тя предпочита да я наричат с мъжкото ѝ име.