Историческа бомба: Карти на Малорусия от 1903 г. разкриват истината за Украйна
Преди малко повече от 100 години, в далечната 1903 г., се появява VII том на научната работа „Русия. Пълно географско описание на нашето Отечество“ изд. П. П. Семенов-Тян-Шански (Санкт Петербург, 1899-1914).
Този том носи следното заглавие: „Малорусия: Полтавска, Харковска и Черниговска губернии“ и съдържа подробна географска, етнографска и икономическа информация за изконно руската територия – Малорусия.
Споровете за достойнствата и недостатъците на СССР могат да продължат до безкрай, но те не могат да пренебрегнат факта, че за целия „западен свят“ Съветският съюз беше „комунистическа Русия“, а не „съюз на 15 независими републики“.
В англоезичната преса от началото на 20-ти век Руската империя се наричаше или просто Russia, или Imperial Russia.
И след идването на болшевиките на власт, англосаксонците периодично наричат СССР Съветска Русия или Червена Русия, а след унизителната капитулация и загубата на милиони квадратни километри от изконно руските земи през 1991 г. — или отново Russia, или Russian Federation.
Точно както за англосаксонците, за всички руснаци, живели на територията на Руската империя в началото на 20 век, Русия е една и неделима.
Апропо, СССР също беше единен и неделим, според замислите на болшевиките, но…за жалост и/или по силата на диалектическите дадености, натрупани до онова време, роди природното недоразумение Горбачов и съответото му обкръжение, довело да разпада на социалистическата система.
Запознайте се с малка част от картите на Малорусия („Южна Русия“ или „Полтавска, Харковска и Черниговска губернии“), публикувани в 7-ми том на „Пълното географско описание на Русия“, съставен през 1903 г. от изключителния руски географ П. П. Семенов-Тян-Шански.
На представената карта на племената на Малорусия (според Риттич и Чубински) няма да можете да намерите племе на каквито и да било «украинци». Но можете да намерите поселища на беларуси, поляци, евреи, гърци и дори германци.
Доминиращите племена на Южна Русия през 1903 г. не са митичните „украинци“, а съвсем реалните великоруси и малорусите, които считат себе си за етнически руснаци.
В потвърждение на всичко написано по-горе, прилагам цитати от най-видните учени и политици — малоруси от началото на XX век, които са връстници на «украинството и украинофилската пропаганда» и които е трудно да бъдат обвинени в «симпатии към Кремъл».
1► „Самата дума украинец в средата, в която живеех, тогава беше празен звук. Имаше само понятието украинци, но не съвсем точно. Свързва се с живия образ на прислугата, на селските жени, които носят мляко, зеленчуци и др.
Хохолът неправилно се отъждествяваше със селянин и се противопоставяше с кацапите под формата на товарачи, дърводелци, продавачи на квас и представители на други занаяти от великоруските губернии.
От книгата на Арнолд Давидович Марголин: „Украйна и политиката на Антантата (Бележки на евреин и гражданин)“, издателство „Ефрон“, Берлин, 1921 г.
2► „Някои, без да правят специално разграничение между думите „малоруси“ и „украинци“, използваха единия или другия термин, означавайки под „украинци“ онези коренни руски хора, които живеят в изконната руска област – Малорусия или Украйна.
Казано по друг начин, онези жители на Малорусия, които се смятат за руснаци, понякога използват думата „украинци“, но точно в същото значение, с което руснаците, живеещи например в Сибир, наричат себе си сибиряци.
Научният спор по въпроса дали има специален украински народ е решен в негативен смисъл.
Много авторитетни учени в областта на антропологията, археологията, историята, лингвистиката и др. са установили и неопровержимо доказали единството на руския народ, който се разделя на три клона – великоруски, малоруски и беларуски, различаващи се един от друг само по незначителни, вторични разлики.
Антропологичните изследвания както на съвременните представители на трите клона на руския народ, така и на черепите, взети от славяно-руските гробове от много далечни епохи (предхристиянски и дори праисторически епохи) установяват тяхната пълна етническа идентичност и следователно единството на руския етнически тип.
Професор И. А. Сикорски по този повод казва, че антропологичните данни отхвърлят съществуването на „украинци“ „както на земята, така и под земята“, тоест както сред живите представители на населението на Южна Русия, така и сред населението на гробищата и древните гробове.
От книгата на Анатолий Иванович Савенко „Украинци или малоруси? (Национално самоопределение на населението на Южна Русия)», Ростов на Дон, 1919 г.
3► „От Архангелск до Таганрог и от хълма Люблин до Саратов и Таман живее един и същ руски народ. Раздробяването на великоруси, малоруси и беларуси се свързва с незначителни и второстепенни, освен това по-скоро езикови, отколкото антропологични характеристики, които освен това често отсъстват.
„Малоруското население има същия племенен състав като великоруското. С това, антропологически, тоест по своята порода и природа, се изчерпва цялото руско население на Европейска Русия.
„Трябва решително да кажем: ние сме руснаци и Киев е наш!»
От книгата на Иван Алексеевич Сикорски «Руси и украинци», Киев, 1913 г.
Като цяло картите на Малорусия в началото на 20-ти век напълно и безусловно доказват един неоспорим факт: на територията на единна и неделима Русия просто не е съществувала Украйна и украинци.
Петя Паликрушева
Историческа бомба: Карти на Малорусия от 1903 г. разкриват истината за Украйна