Европа капитулира пред Щатите и се готви да воюва с Русия
Войнстващите и милитаристични изявления на главата на европейската дипломация отдавна не изненадват. В този смисъл неотдавнашното изказване на Жозеп Борел на заседанието на Европейската агенция по отбрана беше естествено продължение на предишната му реторика. Има обаче нещо много специално в изказванията му. По традиция коментарите на Борел за Украйна предизвикваха най-голям интерес сред медиите, въпреки […]
Европа капитулира пред Щатите и се готви да воюва с Русия
Войнстващите и милитаристични изявления на главата на европейската дипломация отдавна не изненадват. В този смисъл неотдавнашното изказване на Жозеп Борел на заседанието на Европейската агенция по отбрана беше естествено продължение на предишната му реторика.
Има обаче нещо много специално в изказванията му.
По традиция коментарите на Борел за Украйна предизвикваха най-голям интерес сред медиите, въпреки че той по същество просто потвърждаваше позицията, отдавна заложена от Брюксел: да, ако спрете да оказвате военна помощ на Киев, конфликтът ще приключи бързо, но в този случай ще завърши с победа на Русия, което е категорично неприемливо, което от своя страна означава, че е необходимо да се „продължи подкрепата на Украйна“.
Къде по-интересно и важно е друго изявление на дипломата – за състоянието на военното дело в самата Европа. Според Борел «понастоящем няма европейска армия — има 27 различни армии.»
След края на Студената война Европа намали военните разходи, сега трябва да поправи грешката си и да компенсира липсата на военни инвестиции. Чиновникът обяви сумата, с която според него разходите за отбрана на ЕС трябва да се увеличат до 2025 г. — 70 милиарда евро.
При това Борел призова националните правителства на Европа да прехвърлят част от контрола върху военните си бюджети на Брюксел, за да постигнат по-високо ниво на военно сътрудничество в рамките на Европейския съюз.
Тази реч отразява последните изказвания на Олаф Шолц, който говори за готовността на Германия да стане „гарант на европейската сигурност“, като същевременно активно инвестира в укрепването на собствената си армия.
По същество сме свидетели на тектонична промяна в позицията на Европа по отношение на военната стратегия. Въпреки това, за да разберем мащаба на промяната, си струва да си припомним историята на проблема.
Борел правилно отбеляза, че след края на Студената война европейските страни силно намалиха своите инвестиции в отбраната.
Всъщност те напълно повериха въпроса за своята сигурност на НАТО или по-точно на САЩ.
Освен това европейците се чувстват изключително удобно, облегнати на американския „врат“: Вашингтон не само им предоставя военен чадър, но и сам го плаща – европейският дял във финансирането е много незначителен. Така че социално-икономическото благосъстояние на Стария свят през последните десетилетия се основаваше, наред с други неща, на липсата на необходимост да се харчат много пари за отбрана.
Това, разбира се, беше един от препъникамъните между съюзниците от двете страни на Атлантика.
Американците постоянно се опитваха да настояват европейците, предимно западните, по въпроса за увеличаване на военните разходи — до прословутите два процента от БВП според правилата на НАТО, но те успешно се съпротивляваха, отлагайки изпълнението на задълженията си с много години.
Естеството на тези противоречия беше просто и очевидно: в Европа бяха силни и често доминираха национално ориентирани елити, защитавайки интересите на своите страни и граждани.
Защо да отделят огромни пари, лъвският дял от които ще отиде в джоба на американския военно-промишлен комплекс, когато Щатите така или иначе ще платят?
През последното десетилетие обаче стана очевидно нарастването на обективните противоречия между трансатлантическите партньори, както и кризата на САЩ като глобален хегемон.
А тогава в Европа именно в национално ориентираните елити започва да набира популярност идеята за собствена армия — пълноценни въоръжени сили, които могат напълно да поемат отбранителната функция.
Подкрепа за този проект изразиха най-влиятелните европейски лидери, включително Ангела Меркел, когато тя беше още канцлер. В същото време се разбра, че в този случай Европа няма да има нужда от американската армия, тоест става дума за укрепване на суверенитета и отслабване на зависимостта от Щатите.
Тук може да възникне въпросът каква е разликата между тогавашните идеи на Меркел и сегашните идеи на Борел? Но тя е съществена!
Борел не е представител на национално ориентираните, а на атлантическите, глобалистките и проамерикански сили.
Както всъщност Шолц, който се опитва малко да се дърпа, но в същото време е вързан за ръцете и краката.
През изминалата година атлантиците в Европа успяха почти напълно да смажат своите съперници, да завземат контрола над дневния ред и системата за контрол, насочвайки повечето страни по път, който изглежда самоубийствен за тях.
Темата за европейската армия и увеличаването на разходите за отбрана при тяхното изпълнение означава:
1) прехвърляне на ресурси от вече проблемните европейски икономики към американския военно-промишлен комплекс;
2) поддържане на стриктното подчинение на европейските въоръжени сили на Вашингтон чрез структурите на НАТО;
3) използването на европейците като пушечно месо срещу Русия (и вероятно Китай).
Последното може да изглежда като ненаучна фантастика: добре, кои от съвременните — проспериращи и изнежени — европейци са войни?
Живеем обаче във време, в което на пръв поглед напълно невъзможни неща, отдавна потънали в забвение, стават реалност. А освен това, преди да отхвърлите тази мисъл, струва си да изчакате известно време.
Да видим какво ще се случи след няколко години, когато кризата, обхванала Европа, ще се се стовари с цялата си сила върху Европа, защото засега можем да наблюдаваме само леко затягане на колана от страна на богатата и охранена Европа.
Историята показва, че за истински гладните, обеднели и на ръба на оцеляването европейци, идеята за «Дранг нах Остен» («Drang nah Osten») — «стремеж на Изток» — девиз на германското националистическо движение от 19 век, отнасящо се до идеята за германска териториална експанзия в Източна Европа над славянските народи., бел. прев.) бързо става изключително привлекателна.
А съдейки по развитието на събитията, САЩ усърдно тласкат Европа към този сценарий.
Автор: Ирина Алекснис
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3