Проф. Овчаров: Честване на Гоце — добре, а сега накъде

Според премиера Ковачевски всичко сторено дотук било само проста размяна на работни документи

Нашето Външно реагира веднага с остра декларация, че действията на президента на Северна Македония влизат в конфликт с договора за приятелство

Ето, че криво-ляво минаха дългоочакваните чествания на големия български революционер Гоце Делчев. Те ознаменуваха края на един напрегнат период в българо-северномакедонските отношения, започнал преди малко повече от две седмици. Тогава премиерът Кирил Петков посети Скопие, а пък техният Димитър Ковачевски барабар с цялото си правителство довтаса в София. Но може ли да се вярва на „лъжливото овчарче” РСМ след системното погазване на договореностите с Р България от 2017 г.? Нека проследим тези наситени със събития дни.

На 28 януари Кирил Петков се похвали, че за една седмица премиерстване Ковачевски е прекарал четири дни с него. Били подписани три ключови меморандума, касаещи икономиката, инфраструктурните проекти и т. н. Северният македонец казал, че не вижда проблем да обвърже българите в Северна Македония с тяхната Конституция. Е вярно, не се ангажирал с конкретни дати, но все пак това е напредък.

Какво друго се случи обаче буквално по същото време? Случи се това, че президентът на РДМ Стево Пендаровски най-демонстративно прие представители на организацията ОМО „Илинден” и „Сдружения на граждани от Република България”. Ще припомня, че първата организация е с отказана регистрация от Конституционния съд заради очевидни прояви на сепаратизъм.

Снимките показват как главата на Северна Македония посреща някакви отрудени хорица на преклонна възраст, облечени в домашно плетени пуловери. Слава-Богу нашето Външно този път реагира веднага с остра декларация, че действията на президента на Северна Македония влизат в конфликт с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Подобни провокации определено не помагат за намиране на решения на политическите въпроси за ускоряване на процеса на европейската интеграция на Северна Македония, завършва българската позиция.

Естествено Пендаровски се оправда, че нито едно от действията му не било в противоречие на Договора, включително и срещата със сдружения на граждани от България. Той смятал, че всяка институция в двете страни трябва да допринася за преодоляването на отворените въпроси. Но за всеки нормално мислещ човек провокативният характер на тази неочаквана ауденция остава вън от съмнение.

Горе-долу по същото време външният министър на РСМ Буяр Османи говори по въпроса за вписването на българите в конституцията на държавата като държавотворен народ. „Като воля — има я, като процес е комплицирано и това е част от разговорите” – мъгляво заяви той. А „реабилитацията на българите, пострадали по време на комунизма не е нещо, което да ни напряга…Не смятам, че трябва да носим тежестта на миналото. Да не носим бремето от въпроси, за които не сме били отговорни”, посочва Османи.

Буквално по същото време любимият на всички българи в-к „Нова Македония” цитира северномакедонския вицепремиер по европейските въпроси Боян Маричич. Той е категоричен: „Българите ще бъдат включени в конституцията на Северна Македония”. Но…„Това ще стане при влизане на страната в ЕС.” И над целия този разнопосочен хор на 29 януари се извиси мощният глас на премиера на РСМ Димитър Ковачевски с до болка познатия рефрен: „Северна Македония не води и няма да води преговори за своята идентичност.” А всичко сторено дотук било само проста размяна на работни документи.

Човек с основание би се запитал – къде е истината за случилото се при тези интензивни совалки. И случило ли се е въобще нещо. Впрочем същия въпрос основателно отправи към българския премиер и президентът Румен Радев. Всъщност то не беше въпрос, ами жива критика. „Посещението на Кирил Петков в Северна Македония беше прибързано – заяви той. — Всяко прибързано действие на българското правителство и всеки предварителен позитивен сигнал може да се тълкува превратно като някакви отстъпки от българската страна“.

Лично моето мнение е, че все пак трябва да се остави Кирил Петков да пробва по „своя начин” с икономическите мерки. Нека сам се убеди, че „песента на сирените” край Вардар е омайна, но лъжлива. Но това не трябва да става в ущърб на българските национални интереси. И така пак достигаме до пустата историческа наука. Не преподаваната в Харвард, а тук – на „дивите” Балкани. А на историческия фронт през тези две седмици вреше и кипеше.

Отново „Нова Македония” цитира обвинението на съпредседателя на Смесената историческа комисия от северномакедонска страна Драги Георгиев. Той се оплака, че „българската страна не демонстрира промяна в своята реторика, което спира очакванията за напредък.” Този коментар дойде след ясно изказаното мнение на българския съпредседател Ангел Димитров, че македонските му колеги не са готови да признаят, че двете държави имат обща история.

Ами готови ли са? Дори самият Драги Георгиев на 2 февруари обвини своите северномакедонски колеги – „скопските историчари”, написали същия ден отворено „кърваво писмо”. В него те открито заявяват, че „правото и свещеният дълг да почитат Гоце Делчев принадлежи само на македонците”. „Това е начинът, по който не трябва да се пази македонския интерес –отговаря им Георгиев. — Това писмо е крайна политизация на историята и оръжие в ръцете на всички, които не искат да се направят промени нито в нашата, нито в българската историография”.

Не се учудвам от позицията на северномакедонския съпредседател на комисията, защото самият той в своите научни публикации многократно е бил принуден от ясните научни факти да признава, че в исторически план в Северна Македония са живели българи.

На същия 2 февруари бе дадена пресконференция от Националния комитет „150 години от рождението на Гоце Делчев”. Мога спокойно да кажа, че в него участва цветът на българската историческа наука. И изказаното там становище трябва да се приеме като нейно ясно мнение по въпроса. А то е еднозначно – никакво отстъпление по историческите въпроси и никакви заигравания с т. нар. „мултиперспективност”. Става дума за лелеяната от „северномакедонските историчари” възможност за коренно противоположни интерпретации на очевидната историческа фактология.

А такова деклариране на нашите позиции е особено важно с оглед на засилващите се у нас „либерални” призиви да не се обръща толкова внимание на историята. Аз не смятам, че прокламиращите подобни позиции непременно трябва да са купени по някакъв начин от нашите съседи. Но те определено не разбират, че приемайки северномакедонските искания, ние предаваме нашата собствена история и нашите предци. Защото после ще се наложи да обясняваме на нашите деца, че Самуил е бил македонски цар, братя Миладинови са събирали македонски песни, а честваният днес Гоце Делчев е бил всъщност македонец, а не българин, какъвто той сам се определя непрекъснато.

Проф. Николай Овчаров