Втората общоевропейска война срещу Русия: Битката при Полтава

Следващото общоевропейско нахлуване в Русия започнало почти без пауза в началото на XVII век. Започват го отново поляците и прибалтите — Реч Посполита.

След това към тях се присъединяват шведите.

Присъединяват се независимо от това, че полският крал Сигизмунд III малко преди това бил свален от шевския престол, но до края на живота си така и не се отказал от правата си, опитвайки се със сила да си върне шведската корона.

Дори това не попречило на съвместното настъпление.

В армиите било пълно с европейски наемници.

Спомени за службата си в гвардията на Сгизмунд оставя французинът капитан Маржерет, но при шведския претендент за короната служат и немци, и дори шотландци.

Следващият поход на Европа е оглавен от Карл XII.

При това, макар този път Реч Посполита поначало да влязла в съюз с Русия, трябва да се отбележи, че поляците и прибалтите активно агитирали Москва да влезе във война именно с шведите, защото тогава Русия търсела съюзници срещу турците.

Когато Петър I се вслушал в аргументите им и започнал бойните деайствия, се изяснило, че имащите намерение да въстанат прибалтийски немци запазили лоялността си към шведската корона, полският крал и саксонския курфюрст Август Силни бързо претърпял поражение, отричайки се от полския престол и тайно влязъл в съюз с Карл.

Практически веднага капитулирала и Дания.

Русия не просто останала срещу Швеция сама, но поляците избрали нов крал — Станислав Лещински — който влязъл в съюз с шведите.

Преди да тръгне на поход срещу Русия Карл препълнил армията си с европейски наемници.

Доколко това попълнение било съществено може да се съди по това, че в Саксония през 1706 година Карл вкарал в армията примерно около 30 000 човека, а в Русия през 1708 г. нахлули над 50 хиляди.

И накрая, след полтавския разгром първоначално Англия, Австрия и Нидерландия, а след това и Франция оказали на Швеция дипломатическа помощ.

Да разгледаме част от военните действия:

През зимата на 1707 г., Карл напуска Саксония и навлиза в Полша, където започва финалната подготовка за своя поход на изток. През пролетта на 1708г., Карл вече разполага с 40 000 армия, от които 20 000 са кавалерия. Заедно със себе си, Карл води и двама от най-верните си генерали – Реншьолд и Левенхаупт, които вече са се доказвали срещу руснаците. Целта на краля е да нанесе изненадващ удар, който да принуди руснаците да дадат решително сражение и в него по-опитната скандинавска армия да разгроми врага и да извади Русия от войната. Стратегията на Карл е пряк предшественик на Наполеон и неговата идея за инвазия срещу Русия, която се случва век по-късно. Подобно на Карл и Бонапарт търси решителна победа в директен сблъсък, с която да унищожи основните руски сили.

Подобно на Кутузов, век по-късно, Петър избира да не дава сражение на своя по-силен опонент, въпреки численото си превъзходство (каквото Кутузов няма да има срещу Наполеон – б.а.). Руският цар заповядва всички хранителни припаси и добитък, намиращи се по пътя на шведската армия, да бъдат изтеглени или унищожени. Идеята на Петър е да изтощи максимално враговете си, разчитайки на комбинацията от труднопроходими пътища, огромни разстояния и неблагоприятен климат. На общо 40 000 шведи, руснаците противопоставят 110 000 свои воини и още 30 000 казаци.

Шведите започват своята кампания на 1-ви януари, 1708г. Карл XII предвижда с изненадващ и скоростен марш да изненада Петър, който се разполага с част от силите си в Гродно и да го разгроми и плени още в началото на похода. Нетърпелив да се срещне с врага си, кралят повежда ариергарден отряд от 800 елитни конници, които се насочват към Гродно и на 7 февруари влизат в схватка с част от силите на Петър. Руския контингент от 2 000 души е обърнат в бяг и отстъпва към града. Петър, страхувайки се да не попадне в плен бързо напуска града, заедно с още 7000 войници. Карл догонва руснаците при портите, щурмува ги и овладява града, прогонвайки руснаците. През нощта, Петър, след като разбира реалната численост на опонентите си, изпраща 3000 драгуни да си върнат града и да пленят краля. Те почти успяват да влязат в града, но нощната им атака е спряна от тридесетина шведи, оставени на пост при източната порта. Избухналата битка разбужда останалите войници на Карл и те се хвърлят в атака. Руснаците отстъпват, оставяйки след себе си около шестдесет убити и ранени. Шведите губят единадесет души.

След този успех, младият владетел трябва да избере своя път за настъпление.  Най-лесният вариант е да напредне по направлението Гродно-Минск-Смоленск, след което да се насочи към Москва. Предимството на този маршрут било, че преминавал през най-малко големи реки и обещавал най-бърза възможност за настъпление срещу руската столица. Карл избрал да следва по-късия, но по-труден за преминаване маршрут през реките Друт и Березина, надявайки се, че силите му ще могат да форсират тези препятствия достатъчно бързо. Пролетта превръща степта в безкрайна поредица от блата и кални полета и шведите са принудени да изчакат до юни преди да подновят настъплението си.

В началото на юли, Карл и армията му напредват към Днепър и по-специално към притока Друт, течащ сред блатиста равнина. В отсъствието на царя, Борис Шереметев, начело на 39 000 армия решава да пресрещне шведите и да забави настъплението им. Руснаците се окопават около селцето Головчин, блокирайки с полеви укрепления и артилерия основните мостове над Друт. На три километра надолу по течението, още една руска сила, командвана от Аникита Репнин копира окопаването на Шереметев.

Между двете части на руската армия остава пролука под формата на блата и мочурища, които са непригодни за изграждането на траншеи и полеви укрепления. Когато авангардът на шведите, 12 500 души, водени лично от Карл, пристига, владетелят незабавно забелязва празнината във вражеските позиции и решава да я използва през нощта. За да прикрие плановете си, заповядва на войските си да се разположат на лагер по височините  преди р. Вабич (приток на Друт).

Битката при Полтава

Ключова руска победа, която де факто решава войната. Шведите губят цялата си армия и никога няма да могат да се възстановят от поражението.

Подобно на всички големи битки до сега, шведите отново поемат инициативата. Реншьолд оставя част от армията си да обсажда Полтава и решава да напредне към руските полеви укрепления с около 16 000 войници, което е над половината от цялата скандинавска армия. Пехотата е разделена на три корпуса, строени в колони, които трябва едновременно да форсират укрепленията, да ги прекосят и да атакуват посреднощ основните руски сили на Петър, след което да ликвидират или разгромят вражеската армия.

Реншьолд разполага и кавалерийски корпуси на двата фланга, като целта им е да разбият руските конници и да обходят позициите на Меншиков в гръб, постигайки двойно обкръжение. За целта, шведите започват придвижването си към полунощ на 7 срещу 8 юли. В 2:30 сутринта, пехотата е на позиция, но се налага да изчака кавалерията, която изгубва пътя и пристига в 4:30, с настъпването на зората. Бледата светлина на утрото разкрива на руснаците за приближаването на врага и е вдигната тревога.

Реншьолд се колебае няколко минути, в които праща запитване до Карл XII. След това допълнително закъснение, фелдмаршалът заповядва атака и шведските части щурмуват позициите на Меншиков. Първоначално Роос, който командва пехотата в ляво успява да пробие първите две линии на руснаците, но при третата поредица укрепления настъплението му е спряно и той търпи сериозни загуби. По същото време шведската кавалерия помита руските си опоненти на фланговете и ги отхвърля от бойното поле. За да ги запази на линия, Реншьолд им забранява да преследват врага а ги кара да заемат позиция зад полевите редути и да изчакат пехотата. В центъра и в дясно шведите имат сериозен успех. Изпълнена в класически стил га-па, тяхната атака смазва руските части и те са ликвидирани. Към 7-8 сутринта, шведите вече са прекосили руските позиции и са готови да продължат щурма си.

Реншьолд, обаче, избира да остане на място и да изчака и Роос. Силите на Роос са сериозно притиснати от руснаците, което се дължи на факта, че генералът разполага с едва 2 600 души, от които към 7:30 вече 1100 са убити. Обезверените шведи са контраатакувани от последните стабилни руски части, обкръжени са в гората в източно от укрепленията и в 9:30 Роос е принуден да се предаде.

С настъпването на предобеда Петър решава да се възползва от липсата на вражеска инициатива (Реншьолд все още не знае за съдбата на Роос) и повежда 22 000 пехотинци (в 42 батальона), заедно с още 16 полка конница (поне 10 000 души) срещу шведите. Към 9:45, Реншьолд най-после заповядва настъпление срещу наближаващите руснаци. Когато двете армии са едва на 50 метра едни от други, руснаците дават пълен залп със всички 4 редици на първата си линия.

Шведите, верни на своята полева тактика приемат вражеския огън, след което напредват още 20 крачки, дават залп и вземат на бегом останалото разстояние и разгромяват първата руска линия в един от последните успешни га-па маньовъра в историята на войната. В този момент е жизнено важно кавалерията, командвана от генерал Карл Густав Кройц да се престрои и да удари пробива в руската пехота.

Разбъркани след успешната по-ранна атака и останали неорганизирани след паузата, дадена от Реншьолд, шведската конница остава в хаотично състояние, което не им позволява да се задействат в подходящият момент. Това им коства битката и войната. Втората руска линия спира настъплението на шведите с масиран огън.

На десния руски фланг пехотата започва да обхожда шведите, възползвайки се от по-голямата си численост. При вида на напредващия голям брой руснаци, част от шведите на левия фланг изоставят оръжията си и бягат, а другите сериозно забавят ход. Така само десния скандинавски фланг достига в пълна сила до втората руска линия.

В разтеглената по диагонал шведска формация се отваря пролука, в която се вклиняват няколко руски батальона. Кройц най-сетне успява да организира драгуните си в атака, но те са спрени от руснаците, които бързо се престрояват в карета и спират противниковия щурм. Между каретата се втурва  конницата на Меншиков, която разбива кройцовите сили и продължава да обкръжава шведските части. В този момент шведската армия окончателно се дезинтегрира и всеки се спасява както може.

Карл, който се качва на седлото въпреки раната си успява да организира малцина войници, сред които част от драгуните на Кройц и бяга на юг към Днепър, събирайки част от войниците, останали около Полтава. Останалата част от армията се организира около Левенхаупт и започва да отстъпва на юг в друга колона.

Тези сили, обаче, са застигнати два дни по-късно от руската кавалерия, която ги обкръжава и пленява.

При Полтава шведите губят не по-малко от 6 000 (по техни данни) убити, като вероятно става дума за около 9000 убити и ранени. Още около 1-2 000 са пленени в хода на битката. При Переволочня, на 11 юли са пленени още около 17 000.

С един удар и с около 4 500 убити и ранени, Петър печели битката, кампанията и войната – ход, шах и мат.

Полтава се превръща в едно от най-ключовите сражения в историята на Европа – в него една империя умира за да се ражда нова. Руснаците доказват на практика успеха на военните реформи на упорития и непреклонен цар. Въпреки разгрома в центъра, изпълнението на фланговата пехота по спиране на Крьойц е направено по учебник, както и маньовъра на Меншиков. Разбира се, всичко това трябва да се оценява през призмата на съотношение от порядъка на 3:1 в полза на руснаците в самата битка и в цялата операция около Полтава.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/

Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)