Последният дворец на Романови: 9 факта за Ливадийския дворец

1. Лятната столица на Русия

Снимка: ТАСС

Ливадия е селце в южния край на Крим, недалеч от Ялта, която още в средата на 19 в. става популярен курорт. За това допринася не само климатът, който лекарите определят като целебен, но и развитието на железниците. През 1861 г. Александър II купува имението в Ливадия и там построява Големия дворец като подарък за съпругата си. Скоро в близост се появява и Малкият дворец за наследника, където Александър III често отсяда и където умира. В Крестовоздвиженската църква в Ливадия Николай II полага клетва за вярност към руския престол. Пак там приема православната вяра и неговата невеста принцеса Хесен-Дармщадска, която става императрица Александра Фьодоровна.

2. Най-скъпата царска "вила"

Снимка: ТАСС

От ливадийските дворци, строени по заповед на Романови, до наши дни е оцелял само последният, изграден по личната повеля на Николай II. Според сметките императорът е похарчил за него 4 млн. златни рубли. Строежът му започва през 1910 г. и дворецът е напълно готов за 17 месеца.

3. Място за отдих и забави

Снимка: ТАСС

В Ливадия императорското семейство идва да почива през пролетта и есента. От Петербург пътува с влак до Севастопол, а там се прехвърля на яхта и тържествено пристига в ялтенското пристанище. Царят със съпругата и децата дишат лековития въздух, къпят се в морето и се пекат на плажа, разхождат се – пеша из парка, яздейки и с автомобили в околностите. Особено любими занимания са ловът и тенисът, за който в парка е направен корт. Още едно увлечение е фотографията. Запазени са любителски снимки от царските албуми, на които великите княгини позират в разпенените вълни на прибоя, а императорът със свитата седи на висок камък. За последен път императорското семейство пристига в Ливадия през пролетта на 1914 г. През есента те се канят да се върнат, но през лятото започва Първата световна война, а след това страната е обхваната от революционни събития.

4. Архитект на двореца е Николай Краснов

Архив

Ливадийският дворец е построен от архитект Николай Краснов. Селски талант, още на 24 години той става главен архитект на Ялта. До голяма степен благодарение именно на него Ялта става красивият град, който често е описван в руската литература и мемоари. В Крим по проекти на Краснов са построени над 60 сгради, най-вече вили на столични аристократи. След революцията, през 1919 г. Краснов емигрира в Константинопол, от там в Малта, а след това в Белград, където продължава да работи като архитект и построява редица дворци, включително и резиденцията на югославския крал Александър Караджорджевич в Дедине.

5. Дворецът е построен е в италиански стил

Снимка: Андрей Некрасов / Global Look Press

Дворецът е построен в стила на италианските вили от епохата на ренесанса с открити галерии, ажурни балкони и резбовани фигури в декора. Материалът, от който е построен, е бял камък от Инкерман – разновидност на варовика, добиван в Крим край едноименния град в югозападната част на полуострова. Най-типичната "италианска" част на двореца е вътрешният малък двор, обграден от аркади, засаден със зеленина и с мраморен фонтан в центъра. В галериите покрай стените са запазени мраморните пейки с облегалки за ръцете, изобразяващи грифони.

6. Исторически образец на еклектичния стил

Стаята на императора в Ливадийския дворец. Снимка: Владимир Аспаткович / РИА "Новости"

През втората половина на XIX в. в архитектурата и оформлението на интериорите е разпространена еклектиката – архитектите използват различни стилове в един дом. Ливадийският дворец не е изключение. Личните покои на императорското семейство на втория етаж са изпълнени в новия стил модерн, за църквата са използвани византийски образци, а за двата светлинни комина – готически стил с химери и арабски майоликови плочки и източни орнаменти.

7. Стаите

Кабинетът на Николай II. Снимка: Владимир Астапкович / РИА "Новости"

Обстановката в двореца като цяло не е запазена – в светско време дворецът се е използвал като санаториум. За щастие, е останала великолепната вътрешна архитектура на помещенията и отделни предмети от интериора – колоните и каминът от карарски мрамор в парадната столова, приемният кабинет с панели от червено дърво и месингови орнаменти в стил "жакоб", билярдната в английски стил, а също и килимът ръчна изработка, на който е изобразено семейството на Николай II.

8. След перестройката става музей

Санаториум "Ливадия", 1966 г. Снимка: Израел Озерски / РИА "Новости"

След революцията в двореца няколко години работи музей на бита на царското семейство, а по-късно е превърнат в санаториум за селяни, болни от туберкулоза. След войната и до смъртта на Сталин през 1953 г. е вила за висши държавни чиновници. И едва през 1993 г. дворецът става музей.

9. Място на историческата среща на съюзниците

Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин по време на Ялтенската конференция в Ливадийския дворец, Крим. Февруари, 1945 г. Снимка: Imago / Global Look Press

В двореца става едно от най-важните политически събития от Втората световна война – Кримската (или Ялтенската) конференция на правителствените ръководители на трите съюзни държави от антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания. Тук е била и резиденцията на Франклин Рузвелт и американската делегация, настанила се в 43 стаи на двореца.