«Кримска платформа»- «вонящ отдушник на неонацизъм»: «Източноевропейският инвалид» България заедно със Запада стрелят в празното
Какви са предвидените цели на украинската външнополитическа инициатива, наречена „Кримска платформа“? Първият форум въведе ли някакви конкретни промени в западната политика спрямо Русия? Как Русия реагира на тази инициатива? И защо колективният Запад се отнася толкова подозрително към тази украинска инициатива? Превод от Печат (Сърбия): Кримска платформа» е създадена с указ на президента на Украйна Владимир […]
Какви са предвидените цели на украинската външнополитическа инициатива, наречена „Кримска платформа“? Първият форум въведе ли някакви конкретни промени в западната политика спрямо Русия? Как Русия реагира на тази инициатива? И защо колективният Запад се отнася толкова подозрително към тази украинска инициатива?
Превод от Печат (Сърбия):
Кримска платформа» е създадена с указ на президента на Украйна Владимир Зеленски от 26 февруари 2021 г. Това е един от поредицата PR проекти на кабинета на украинския президент, които имат за цел да подчертаят патриотичната ориентация на официален Киев.
В същото време няма промени на източния фронт в Донбас, а Украйна изобщо не се е придвижила към връщането на Кримския полуостров под свой контрол. От 2014 г. украинските власти преследват една стратегическа цел — да привлекат вниманието, да получат (дипломатическа и военна) подкрепа и капитал от колективния Запад.
Разбира се, зад тази протегната ръка към Киев, има и отворен портфейл, така че помощта за Украйна често се превръща в субсидия за един или друг богаташ, който бразди мътните политически води.
В описанието на идеята за „Кримската платформа“ се съдържат причините, поради които колективният Запад е подозрителен към своя украински, нека го кажем откровено, младши партньор или подопечен.
Първо, Западът наистина няма консенсус относно степента на сътрудничество с Русия и това неизбежно се отразява на отношенията с Украйна, която претендира, че е „антируска“. Германия отново и отново доказа, че въпреки приказките за либерална демокрация и толерантност, тя преследва собствените си икономически интереси.
По време на прощалното си посещение в Киев Ангела Меркел каза точно в центъра на украинската столица, че газопроводът «Северен поток 2» не трябва да се разглежда от политическа гледна точка, а само като изключително икономически проект. Независимо от това, за всички е ясно, че самото съществуване на газопровод, който заобикаля Украйна, е директен удар по и без това крехката й икономика. И никакви гаранции, че въпреки всичко Русия ще продължи „донякъде“ транзита през Украйна, няма да променят този факт.
Второ, Съединените американски щати демонстрират явно упорство, принуждавайки Украйна да влезе в конфликт с Русия, но Съединените щати ясно дадоха да се разбере, че нямат нито желанието, нито смелостта да започнат нов въоръжен конфликт с висока интензивност в Донбас.
Дрънкането на оръжия по границата с Русия намали американската заплаха, защото колко да можеш да викаш: «Вълци, вълци!» — когато на поляната има само украински овце?
Официален Кремъл проведе военни учения и концентрира войски на границата с Украйна, като по този начин даде ясно да се разбере, че всяка ескалация на въоръжения конфликт ще доведе до факта, че украинският коз ще бъде изхвърлен от ръцете на САЩ. Съединените щати все още не са готови да играят ва-банк, тъй като има реална заплаха да останат без нищо.
Целите на «Кримската платформа»
Официален Киев разбира добре, че единственият капитал, който му се дава като подарък, идва от богатия Запад и затова дори не си направи труда да покани страни от неразвития юг, според Имануел Валерщайн, включително тези, които също като Украйна са включени в американската сфера на интереси. Защо да плащате за пристигането на колумбийската делегация, ако страната им не е включена в кръга на «белите стопани» и няма да даде пари? (от това следва, че всички представени на платформата държави ще подарят пари на Киев, бел.ред.)
Необходимо е да се покани само западната глобалистка аристокрация, последвана от свитата от източноевропейски инвалиди (президентът Румен Радев изпрати служебния външен министър Светлан Стоев на «Кримска платформа», в резултат България подписа унизителна и унищожителна декларация срещу Русия, бел.ред.), които се молят за милост по същия начин като Киев.
Заради кримските татари и игрите на толерантност Турция също беше включена в списъка на поканените, а Япония завърши списъка, тъй като Южна Корея не искаше да губи време и да разваля отношенията си с Русия (Hyundai, Kia са техните общи проекти).
Форумът се нарича «Кримска платформа», тъй като никой не би дошъл от «Донбас». Украйна се опитва по всякакъв начин да избегне прилагането на Минските споразумения в Донбас в съответствие с точния ред, заложен във формулата на Щайнмайер, макар в споразумението да участват Франция и Германия. Но това е нищо.
Вашингтон подкрепя Киев, игнорирайки задълженията му, но би било твърде много да се наруши напълно подписаното от украинците пред дипломатическите лидери на Германия, Франция и Русия. Западноевропейските сили наистина имат известно достойнство, въпреки факта, че нямат функциониращи армии освен НАТО, което ги прави изключително зависими от САЩ.
Нека погледнем част от декларациятат на «Кримска платформа». САЩ оказаха натиск върху държавите по целия свят да подкрепят този документ. Декларацията е подписана от почти всички, от Замбия чак до България, Сърбия и Черна гора, но що се отнася до конкретните прояви на солидарност с рухналата политика на американската империя в Афганистан, до предоставяне на убежище на афганистанските мигранти, Черна гора каза не, а Естония заяви следното:
„Готови сме да приемем десет (само жени, тъй като сред мигрантите има много малко жени)“.
(Какво каза България по този въпрос?, бел.ред.)
Къде изчезна силата на американската империя или тя се сведе до празни декларации, изрази на лоялност и празни жестове? В интерес на истината, заслужава да се отбележи, че има и такива, които все още не са разпознали низходящата траектория на последната империя в света. На първо място това са албанците от Косово и Северна Македония.
Албанците спретнаха тържествен прием на 149 афганистански мигранти на летището в Скопие, където присъства и самият македонски външен министър Буяр Османи. Може би албанците разбират, че дължат всичко, което имат, на американците и без тях нацията, чийто елит провежда експанзионистична политика спрямо съседите си, ще се потопи в проблеми (спомнете си картата на Унгария преди и след Трианонския договор ).
Следователно „Кримската платформа“ е отблясък на угасващия живот на американската империя.
Представителите на някои държави се възползваха от възможността да спечелят точки на политическата арена у дома си, например един от малкото важни политици в Киев, премиерът на Хърватия Андрей Пленкович, предложи „хърватския опит за мирната реинтеграция на окупираните територии.» Сега президентът на Хърватия Зоран Миланович може да се наложи да каже, че Ясеновац е бил увеселителен парк след „бурния“ (намек за операция „Буря“ — прибл. превод.) нож в гърба от своя съперник.
За какво се договориха представителите на всички страни на «Кримска платформа»?
Самият министър на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба заяви, че основната цел на Украйна е да убеди западните държави да наложат нови санкции, за да окажат натиск върху Русия и че именно около това се води борба за всяка буква.
Формулировката, която произтича от тази „епична“ борба, звучи така:
„Подписалите декларацията се ангажират да продължат политиката на непризнаване на анексията на Крим и да обмислят възможността за въвеждане на нови санкции срещу Русия, ако това е предвидено от правната рамка и в съответствие със съществуващите процедури, ако е необходимо и ако стъпките на Русия го изискват.»
Трудно е да си представим повече „ако“ в едно сложно изречение.
Позицията на Русия
Нито една от системните партии в Русия не говори за Крим.
Първо, защото тази тема е непопулярна сред системните избиратели (те са мнозинството), и второ, защото самата държава не би позволила да постави под въпрос своите граници. Следователно „Кримската платформа“ остана встрани, което до известна степен отразява нейната безсмисленост.
Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, заяви следното:
„Всички усилия на Киев да върне Крим са нелегитимни и не могат да се възприемат по друг начин, освен като заплаха от агресия срещу две съставни части на Руската федерация.
Припомняме ви още веднъж, че ще разглеждаме участието на всички държави и организации в подобни действия, включително инициативата «Кримска платформа», като стъпка, недружелюбна към Русия, като пряко посегателство върху нейната териториална цялост.»
Министър Лавров нарече „Кримска платформа“ място, където Западът „ще продължи да подхранва неонацистките, расистки настроения на съвременното украинско правителство“. Ръководителят на Кримската република Сергей Аксенов, разбира се, реагира особено остро, наричайки „Кримската платформа“ „вонящ ауспух (комин, отдушник) за лъжи и русофобия“.
В бъдеще „Кримска платформа“ ще се превърне в поредния лакмусов тест, демонстриращ отслабването на влиянието на американската империя.
След постепенното отсяване на участниците настоящата ситуация в международните отношения ще стане ясна.
На първо място, балканските страни, участвали във форума тази година, трябва да помислят за по-сдържана позиция в борбата на САЩ срещу Русия.
Източник: http://www.pecat.co.rs/2021/09/pucanj-u-prazno/
Петя Паликрушева