Куликовската битка: Рождението на руската нация

"Руснаците отиват на Куликовското поле като поданици на различни княжества, а се връщат като обединена руска нация", пише известният руски историк на 20 век Лев Гумилев.

Две поколения без страх

През 1380 г. руснаци от различни части на руската територия, командвани от московския княз Дмитрий, побеждават войските на хан Мамай. Той е могъщ командир и претендент за трона на Златната орда – огромна държава, създадена от монголците през 13 век. В онзи момент руските княжества вече са управлявани от монголски владетели вече от 150 години.

Бруталната монголска инвазия в средата на 13 в. опустошава руснаците. Както обаче пише историкът Василий Ключкевски, през 1380 г. времето вече е заличило спомена за терора – две поколения вече са израснали, без да са преживели ужасите на нахлуването.

"Триумф над Азия"

Както при много събития от далечното минало, около Куликовската битка витае несигурност. Много историци спорят какво всъщност се е случило – и колко важна е тя. Според най-масовата версия на Куликовското поле Русия за първи път от 150 години се бие срещу монголските нашественици, с което поставя началото на процеса на национално освобождение.Княз Дмитрий, картина на П. Мтяшин; Дмитрий и армията му побеждават войските на Мамай през 1380 г. в Куликовската битка. Снимка: Юрий Кавер/Global Look Press

Историкът Сергей Соловев вярва, че битката има още по-голямо значение. Той твърди, че тя е "знак за триумфа на Европа над Азия" и я сравнява с епичната Битка на Каталунските полета, когато през 451 г. римляните и вестготите побеждават хуните на Атила.

Има и виждане, че княз Дмитрий не искал да оспорва сюзеренната власт на монголците над руските княжества. "Основната му цел не била да премахне игото, както се възприема обикновено (което всъщност не се случва, тъй като Русия остава под владичеството на Ордата още 100 години).

"Той искал да занесе титлата на великия княз Владимир (тя дава на града статут на главно руско княжество) в Москва за постоянно", твърди историкът Антон Горски. Преди управлението на Дмитрий именно Ордата избира главното руско княжество. В духа на този подход Дмитрий се бие с Мамай, защото Мамай не иска да даде титлата на московския владетел. Победата на Дмитрий превръща тази титла в наследствена собственост на бъдещите князе на Москва и така Московското княжество се превръща в основния субект на руската територия.

Как Дмитрий печели битката

Историците спорят и за точното място, където се състои битката, и за това как се разиграва тя. Според общоприетото схващане княз Дмитрий надхитрява врага си на Куликовското поле и не позволява на съюзниците на Мамай – литовския княз и главата на Рязанското княжество в Русия – да обединят силите си с монголците. Така Дмитрий се изправя само срещу войските на Мамай, след като прекосява р. Дон.

Следва ожесточена битка, в която участват десетки хиляди войници от всяка страна. На монголците помага генуезката пехота от Крим и Мамай успява да разкъса руските редици вляво. Започва да атакува ядрото на руските войски изотзад. Точно когато монголците си мислят, че са на прага на историческа победа, резервен полк (който Дмитрий е позиционирал като подкрепление) се включва в схватката и изненадва монголците, като принуждава Мамай да се оттегли панически. Самият Дмитрий се бие на фронта, облечен в доспехите на един от неговите благородници. След победата той получава прозвището Донски.

Сергей Присекин "Куликовската битка", 1980. Снимка:Global Look Press

Москва и съдбата на Русия

Според Лев Гумилев Куликовската битка е повече от борба за територия – тя е борба за защитата на култура и традиции. Той твърди, че Мамай е олицетворение на заплахата както от ислямизма (монголците), така и от католицизма (генуезците и литовците).

Победата на Куликовското поле дава на Русия нужната основа за обединение през вековете. Битката променя Русия. "Заради този важен акт на саможертва Москва се надига срещу Ордата и нейните съюзници", пише Гумилев, като допълва, че битката променя начина, по който мислят хората. Те започват да се възприемат като едно цяло, като Русия.

100 години по-късно, през 1480 г., наследникът на Дмитрий Иван III, на когото се приписва създаването на централизираната руска държава, слага край на монголското владичество в Русия. Както пише в хрониките, той го прави, мислейки за Куликовската битка.