Русия няма как да се бори с американския "инструмент за геноцид" в Сирия

Американските високомобилни ракетно-артилерийски системи HIMARS, разположени от САЩ в сирийския град Ат Танф, застрашават сирийската армия, а Русия не може да им се противопостави, без по този начин силно да ескалира конфликта. Разгръщането им обаче не засяга динамиката на офанзивата на Ракка, която водят подкрепяните от САЩ и Русия сили, борещи се с "Ислямска държава".

Единственият начин, по който Русия може да неутрализира американските HIMARS, разположени неотдавна в Ат Танф, е да "ги разруши в момент, в който те се готвят да изстрелят ракета", каза пред "Руски дневник" руският военен експерт Дмитрий Литовкин.

Що за подводница нанесе удар с крилати ракети по бойците от ИД в Сирия

На практика няма друг начин от гледна точка на технологиите Русия или подкрепяната от нея сирийска армия да се борят със заплахата на ракетните системи, за които беше съобщено, че са разположени в Южна Сирия. "Снарядите на тези системи са неуправляеми: достигат целта си, ако бъдат пуснати от изстрелващата ракета", обяснява Литовкин. "Няма смисъл да се правят опити тези ракети да се свалят с противоракетни отбранителни системи, защото една ракета за HIMARS струва по-малко от ракетата за отбранителната система за борба с нея", допълва експертът.

Струпването на военна мощ в Южна Сирия обаче изглежда не подкопава сериозно руските интереси в Ракка – ключов град за военните кампании както на САЩ, така и на Русия в страната.

"Инструмент за геноцид"

Огневият обхват на HIMARS може да достигне максимум 300 км, следователно Ракка и околностите ѝ са отвъд обсега на системите. Ето защо основната цел на САЩ е да подсили едностранно обявената "зона без сблъсъци" в района, за да попречи на Иран да снабдява сирийската армия.

"С разполагането на HIMARS САЩ изпращат ясен сигнал към Москва и Дамаск, че няма да предадат сирийско-иракско-йорданската граница под контрола на просирийското правителство и иранските сили", каза пред "Руски дневник" Алексей Хлебников, експерт по Близкия Изток в руския Съвет за международни отношения.

Експертът смята, че е малко вероятно разполагането на мощните ракетни системи да има нещо общо с планираната офанзива на Ракка. "САЩ се опитват да попречат на просирийските правителствени сили да завладеят стратегическия град Ат Танф и да получат контрол върху магистралата, която свързва Дамаск, Багдад и Техеран. Иначе Иран би получил възможност да изпраща оръжия и други доставки директно на сирийската армия. Ето защо САЩ решиха да създадат там своя собствена "зона без сблъсъци", твърди той.

Как "спящите сателити" на Русия могат да причинят пълен хаос на Запад

Въпреки че HIMARS не покрива района близо до стратегическия град Ракка, окупиран от терористите от "Ислямска държава", борещи се с подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили и с подкрепяната от Русия сирийска армия, тя силно подкопава капацитета на сирийската армия, тъй като блокира южната част на страната.

"HIMARS може да изпепели хектари земя. В зависимост от ракетата, тя може не само да унищожи човешка сила на противника, но и да разпръсне противотанкови и противопехотни мини из целия район. Тов а е евтин и ефективен инструмент за тотален геноцид", казва Литовкин.

Офанзивата на Рака

Все пак, въпреки очевидните разногласия между Москва и Вашингтон как да се води войната, експертите не изключват възможността за сътрудничество между подкрепяните от САЩ и Русия сили за освобождаването на Ракка от терористите от "Ислямска държава".

Има вариант "сирийските войски и силите на опозицията да си разпределят зони на отговорност и да координират офанзивата си за освобождаването на Ракка от "Ислямска държава", твърди Хлебников, като подчертава, че това "със сигурност ще ограничи броя на жертвите по време на офанзивата и ще даде "добър пример за бъдещи операции срещу "Ислямска държава".

Не може да се изключи обаче и сценарий, при който проправителствените сили и опозиционните войски да започнат да се конкурират за влияние в Ракка, след като градът най-накрая бъде освободен от хватката на  терористите.

"Тук е ключова ролята на Русия и САЩ. Ако Москва и Вашингтон се договорят да координират действията си по време на офанзивата на Ракка, това ще се предаде и на нивото на проправителствената армия и опозиционните сили. Ако не го сторят, ескалацията между силите, подкрепяни от Русия и САЩ, става по-вероятна", смята Хлебников.