Експерт: СССР осигуряваше по-високо качество на живот в Източна Европа
Независимо от дългите години на икономически реформи след разпадането на соцлагера, много от бившите му жители днес са още по-бедни от преди. Това показва изследване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), цитирано от "Комсомолская правда" в понеделник (9 януари).
"Доходите на 23% от гражданите на посткомунистическите страни днес са дори по-ниски, отколкото през 1989 г. (в навечерието на падането на "желязната завеса" – бел. ред.)", се посочва в доклада на ЕБВР. Най-много от пазарните реформи са спечелили членовете на висшата класа: 10% от най-богатите жители на бившите соцстрани за последните 25 години са увеличили доходите си с 82%, а 10% от най-бедните – едва със 17%", отбелязват експертите.
Според един от авторите на изследването, емигрантът опозиционер Сергей Гуриев една от причините е, че в много от посткомунистическите страни на власт са дошли популисти, които подтискат свободата на словото и гражданското общество, като не позволяват на поддръжниците на реформите да победят на честни избори.
Според швейцарския политолог Марчело Фоа ЕС не е успял да осигури на гражданите на новите си членки запазване на предишните социални блага отпреди краха на комунистическия лагер. Експертът е на мнение, че към капитализма е трябвало да се премине плавно, без резки и остри мерки.
Съкращават се не само личните доходи, но и населението на много от страните от бившия соцлагер. В Унгария например през 1985 г. са живели 10,6 млн. души, а през 2015 г. броят им е бил 9,8 млн. В България от 9 млн. преди перестройката днес са останали малко над 7 млн., а в Латвия през годините "по пътя към Европа" населението се е свило с 25%.
Жив ли е СССР: защо над 1/2 от руснаците имат носталгия по Съветския съюз
"Страните на народната демокрация строяха социални държави, ориентирани към СССР по времето на развития социализъм", обяснява политическият анализатор от CIS-EMO Станислав Бишок. "Тайната на процъфтяването бе проста: СССР доставяше на съюзниците си природни ресурси при изгодни условия, като в същото време отваряше пазара си за тяхната продукция (включително и такава, която не е конкурентна на западните пазари). Но евроинтеграцията разруши предишните икономически вериги, стотици хиляди "нови европейци" заминаха да работят на Запад. Субсидиите от Брюксел за "младите" членки на ЕС са само за селското стопанство и в никакъв случай не засягат високотехнологичната промишленост. Затова в бившите народни републики реалното производство изпадна в упадък, а оттам и работните места, и данъците, отиващи за пенсии и придобивки".
"Абсолютно цялата Източна Европа" след краха на "желязната завеса" започна да строи неолиберална икономика по рецепти на МВФ, Световната банка и тем подобни финансови институции от Запада", споделя пред "Комсомолская правда" депутатът от партията Йоббик в унгарския парламент Мартон Дьондьоши. "И нашите политически елити наивно и недалновидно следваха тези рецепти с надеждата, че успешното приемане в ЕС и НАТО ще реши всички проблеми. За да станат "свои" в очите на Брюксел и Вашингтон, посткомунистическите лидери обрекоха страните си на пълна зависимост от волята на "старшите партньори". Но след две десетилетия на либерални реформи е очевидно, че безконтролната разпродажба на бивша държавна собственост и пълният отказ от регулирана икономика служи единствено на интересите на глобалистите и изобщо не е в интерес на самите източноевропейски народи", убеден е унгарският политик.