Очакванията преди срещата в Женева: «Русия няма да отстъпи!»
Американският държавен секретар Антъни Блинкън ще разговаря днес в Женева с руския външен министър Сергей Лавров. Очаква се Блинкън да настоява Москва да предприеме незабавни стъпки за деескалация на напрежението по границата с Украйна. В навечерието на срещата Вашингтон предупреди отново, че е готов да отвърне на каквото и да е навлизане на руски части […]
Очакванията преди срещата в Женева: «Русия няма да отстъпи!»
Американският държавен секретар Антъни Блинкън ще разговаря днес в Женева с руския външен министър Сергей Лавров. Очаква се Блинкън да настоява Москва да предприеме незабавни стъпки за деескалация на напрежението по границата с Украйна.
В навечерието на срещата Вашингтон предупреди отново, че е готов да отвърне на каквото и да е навлизане на руски части в Украйна. В същото време САЩ подчертават, че случващото се между Русия и Украйна е въпрос от глобално значение.
Американският президент Джо Байдън заяви, че президентът на Руската федерация Владимир Путин е наясно, че „всякакво влизане на руски части през украинската граница е инвазия.“ Байдън поясни, че подобно действие ще се бъде посрещнато със „сериозен и координиран икономически ответен удар“.
Вашингтон очаква Русия да не нахлуе в Украйна
Преди срещата между Блинкън и Лавров Америка очаква Русия да предприеме някакви действия в Украйна и предупреждава, че реакция ще е има, защото случващото може да има последствия за целия свят. От Вашингтон предупреждават и за ръководена от руски служби дезинформационна кампания, която цели дестабилизиране на Украйна.
В Берлин в четвъртък Блинкън казва, че допълнителното навлизане на Русия в Украйна ще е противно на приети принципи и сигнал до държави по целия свят, че тези принципи са излишни. Той посочи, че след две войни и Студената война са се наложили максими, които „не дават право на една страната да променя границите на друга посредством сила.“
Блинкън също подчерта опитите на САЩ и европейските партньори да разрешат предизвикателството по дипломатичен начин и, че „тази криза не е основно за оръжия и военни бази,“ а за „суверенност и самоопределяне на Украйна и всички държави“.
В речта си Блинкън още заяви, че Русия като всяка една държава има право да се отбранява и че САЩ и Европа са готови да дискутират притесненията на Русия и да отговорят реципрочно.
Очаква се това да бъдат някои от основните тези, които американската страна да изложи на срещата в Женева днес.
Вашингтон отказва да изпълни исканията на Москва за гаранции за неприемане на Украйна в НАТО с довода, че членството в алианса е въпрос на личен избор както и че НАТО не е проблемът:
„НАТО не нахлу в Грузия; НАТО не нахлу в Украйна. Русия направи това. НАТО е отбранителен алианс без каквито да е агресивни намерения спрямо Русия,“ каза Блинкън.
Междувременно Съединените Щати наложиха санкции на четирима души, обвинени в разпространяване на дезинформация с цел дестабилизация на Украйна, както и за подкопаване принципите на демокрацията. Вашингтон смята обвинените са следвали заповеди на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Двама от тях са членове на украинския парламент.
В навечерието на срещата от Държавния департамент разпространиха два списъка с руска дезинформация. В единият под заглавие „Факт срещу измислица: Руската дезинформация в Украйна“ са развенчани седем твърдения, които според Държавния департамент се прокарват от „руски военни и разузнавателни органи“ с цел да се убедят западни държави, че поведението на Украйна „може да провокира глобален конфликт и да убеди руските граждани, че има нужда от руски военни действия в Украйна“. Един от примерите припомня твърденията, че НАТО е замисляла заговор срещу Русия от края на Студената война, като е обградила Русия с военни сили.
Държавният департамент припомня, че НАТО е отбранителен алианс и не търси конфронтация, както и не представлява заплаха за Русия. В документа се припомня и изказване на руския президент Владимир Путин от 2002-ра, в което той заявява, че всяка страната има право да избира как да се отбранява. В документа също се казва, че НАТО не обгражда руската граница:
„Сухопътната граница на Русия малко над 20 хиляди километра. От това, под 1/16 (1,215 километра) е с членове на НАТО.“
Москва очаква писмен отговор на исканите гаранции
Москва очаква да получи писмен отговор на предложенията си за гаранции за сигурност, които бяха оформени като два проектодоговора — едностранен между Русия и Съединените щати и многостранен между Русия и НАТО. Документите бяха предадени на Вашингтон и Брюксел още в средата на декември миналата година.
Засега руската страна е категорична, че не няма да отстъпи от трите си ключови искания: отказ от по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, най-вече за сметка на Украйна и Грузия, изтегляне на военната инфраструктура на Алианса до границите от 1997 г. и отказ от разполагане на настъпателни оръжейни системи в непосредствена близост до руските граници.
Русия предупреждава, че ако исканията ѝ бъдат отхвърлени, ще предприеме военно-технически мерки, но не уточнява в какво ще се изразяват те.
По време на дискусия в Москва в сряда руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков подчерта, че Русия не планира нападение срещу Украйна, но и не възнамерява да изтегля войските си, струпани на общата граница.
Това съобщи БНР.
Очакванията преди срещата в Женева: «Русия няма да отстъпи!»