Решаване на «съдбата на света» на срещата на върха на Г7 и опити за постигане на триумф

Основното събитие през изминалата седмица беше срещата на върха на Г-7 в английското графство Корнуол, която отбеляза изхода от пандемичната стагнация за световните лидери.

На фона на тридневната среща, последвала вечерния прием на Елизабет II и продължаващите протести на околната среда по време на срещата на върха, се появи нов кръг от трансатлантически ангажименти. Но европейците изпитват голям скептицизъм спрямо Байдън, една от ключовите фигури, който обяви „завръщането на САЩ“. Лидерите на ЕС поставят под въпрос доверието на демократа като партньор, тъй като предишният американски лидер Доналд Тръмп разби доверието в Европа. А в материала на NYT те изразиха страховете на европейците, по-специално на поляците, че Байдън «в забвение» се движи към рестартиране на отношенията с Русия.

След срещата на върха Седморката приеха съвместно комюнике, чиито основни теми бяха глобалната борба срещу пандемията COVID, в рамките на която се планира да се отделят 1 милиард дози за ваксинация на нуждаещи се страни, както и да се разгледат въпросите, свързани с промяната на климата, както и икономическото възстановяване. Дискусията за Русия не зае значителна част от срещата на върха.

Най-интересният момент беше противопоставянето на политиката на Китай, което отразяваше най-твърдата в историята съвместна позиция на страните от Г7 по отношение на азиатската държава. За първи път укрепването на китайската военна мощ се разглежда като сериозно предизвикателство, а позицията на официален Пекин по отношение на уйгурското малцинство и ситуацията около Хонконг бе осъдена. Решено бе да се помогне на развиващите се страни да преодолеят кризата, да вкарат инфраструктурни инвестиции и да възстановят световната икономика чрез създаване на нови работни места, подкрепа на иновациите и разработване на програми за равенство в професионалната среда. Това беше един вид противовес на китайския проект на «Пътя на коприната», който отдавна предизвиква безпокойство на Запад. В голям мащаб инициативите на върха предвещават началото на нова студена война срещу геостратегическия опонент.

Ясно формулираната позиция за противопоставяне на икономическото и военното влияние на Китай е показател, че страните от Г7 са проявили солидарност, въпреки факта, че европейската им част беше фокусирана върху местните проблеми, причинени от периода след Брекзит. Интересното е, че решението по проблемите с промяната на климата за лидерите на страните от Г7 няма да могат да се вземат без Пекин. И това въпреки факта, че изпълнението на климатичната програма на срещата на върха вече бе признато за провал.

Решенията, взети от Седморката, основателно възмутиха Китай: представителите на китайското посолство във Великобритания поискаха прекратяване на намесата във вътрешнополитическите дела на КНР и увреждане на интересите на Поднебесната. Всички обвинения бяха наречени неоснователни, „клеветата“ на лидерите на Г-7 — несъстоятелен опит за решаване на „съдбата на света“.

Надмощието на блока от няколко държави при решаването на въпросите от структурата на съвременния свят вече не е препоръчително в многополюсната система. Проблемите на настоящата социално-икономическа и екологична програма трябва да бъдат решени чрез консултации с участието на всички страни от световната общност, както и „да се основават на принципите на Устава на ООН и нормите на международното право“. Ако подобна теза бъде приета за аксиома, въобще не може да се говори за глобален триумф на Г7 — дори по отношение на САЩ, които се завърнаха в Европа.

Подобно мнение изрази и италианският политически експерт, председател на Международния институт за глобални анализи Vision & Global Trends Тиберио Грациани, коментирайки и предстоящата среща между руските и американските лидери:

„G7 в окончателната резолюция всъщност не представи стратегически насоки, които биха могли да повлияят сериозно на международната динамика, а именно неудържимия ръст на Китай на световната сцена и удивителната устойчивост на Руската федерация.

Разбира се, Байдън остава всепризнат лидер на Запада и затова той участва в срещата на върха. Но в конфронтация с главата на Кремъл той ще трябва да разчита на съображенията за сила, а не на политиката и дипломацията. Всъщност той ще трябва да разчита преди всичко на позицията си на първостепенна съпоставка на трансатлантическата коалиция.

Но въпреки това трябва да се отбележи, че към 2021 г. НАТО, освен финансовите проблеми и противоречия, обявени от Тръмп, далеч не е в отлично състояние. Всяка блокова стратегия страда от това. «Маршът на изток» на НАТО се сблъсква с Украйна, която Зеленски определи като форпост.

Всъщност, с възможното включване на Киев в Атлантическия пакт, НАТО рискува да бъде въвлечено в ситуация, която е твърде рискована за европейските му партньори, които със сигурност няма да поемат военната и стратегическа отговорност от 1949 г., годината на основаването на трансатлантическия алианс».

Петя Паликрушева

Решаване на «съдбата на света» на срещата на върха на Г7 и опити за постигане на триумф