Професор от Харвард: Америка се радикализира, има хроничен и бавно горящ проблем

САЩ преживяха изборите през 2020 г. и привидно безкрайните им и все по-странни последици. Усилията на Доналд Тръмп да отмени победата на Джо Байдън в съдилищата срещнаха ужасен провал на почти всяка крачка, дори когато редица републикански служители и републикански избиратели подкрепиха тези усилия. Най-апокалиптичните сценарии, за които някои учени се тревожеха преди изборите, не се случиха. Но нищо от това, което се е случило след 3 ноември, не може да се счита за нормално — нито заплахите срещу длъжностни лица за изборите, нито съгласуваните правни усилия за обезсилване на милиони гласове, пише New York Magazine, съобщи News.bg.

Някои видни академични фигури, които изучават как страните залитат към диктатури, са дълбоко загрижени за това, което ще последва.

Даниел Зиблат, професор по политология в Харвард и съавтор на «Как умират демокрациите», коментира:

«Мисля, че е доста ясно, че имаше малко сериозни усилия да се откраднат тези избори. Няма да се случи. В този смисъл сериозната нормативна криза отмина. Това не означава, че нашият контрол и баланс сработиха.»

Той посочи «хроничен бавно горящ проблем» в рамките на американския електорат, «радикализация» в рамките на Републиканската партия.

«Човек не може да има демокрация (в двупартийна система), когато една от двете партии не е изцяло отдадена на демократичните норми.»

Зиблат определи настоящата ситуация като ескалация на конституционна безмилостна и агресивна игра, където политическите актьори «подушват слабостта в конституционната структура», нарушавайки дългогодишните норми, ако не и технически закона. Той посочи усилията, водени от Тръмп през 2020 г., контролираните от републиканците държавни законодателни органи да изберат свои избиратели, за да хвърлят победата на президента, независимо от начина, по който гласуват техните щати.

Възможността за подобна стъпка винаги е била заложена в конституционната структура, но никой до този момент не е бил готов да отмени резултати от президентски избори, които вече имат ясен и решителен победител.

«Притеснявам се, че целият този процес след изборите е генералната репетиция», каза политологът от Харвард Стивън Левицки, другият съавтор на «Как умират демокрациите», цитирайки Владимир Ленин, че Руската революция от 1905 г. е «генерална репетиция» за Октомврийската революция от 1917 г., която поставя болшевиките на власт.

Левицки отбеляза, че не само републиканците са открили, че «тяхното ядро няма да накаже такъв вид поведение, те вероятно ще го аплодират».

Експертите не се утешават от глупавия характер на усилията на Тръмп за отмяна на изборите, вариращи от фалшиви конспиративни твърдения до боята за коса, капеща по бузите на Руди Джулиани.

«Мисля, че правим грешка, че авторитарните лидери са винаги толкова компетентни в настоящето време, колкото изглеждат в ретроспекция», каза Зиблат.

«Мусолини бе клоун. Хитлер бе много мързелив. Не е като да са били образци на самодисциплина и организация.»

И двамата учени изразиха реална загриженост относно това, което виждат като структурни недостатъци в настоящата американска система — недостатъци, които позволяват на политическа партия, в случая Републиканската партия, да печели последователно властта, въпреки че не успява да спечели множество гласове (както Тръмп направи през 2016 г.). Това подкопава идеята за самокоригираща се двупартийна система, където, «ако едната страна излезе от релсите, тя ще бъде наказана на избори».

«Не всичко обаче се обърка», коментира Джошуа Тъкър, професор в Нюйоркския университет и съдиректор на Центъра за социални медии и политика в Ню Йорк, «добрата новина … е, че количеството на насилието около тези избори е пренебрежимо малко».

Той отбеляза, че това не е така в крехките демокрации, където избирателните секции са взривявани, избирателните работници са разстрелвани и хората са нападани, докато преброяват гласовете. В сравнение с толкова ужасни сценарии, САЩ изглеждат добре.

Тъкър също отбеляза разделението на властите.

«Хората, които работят в съдебната власт, не виждат своята роля като ратифициращи желанията на онзи, който ръководи изпълнителната власт.»

Той отбеляза, че това не е просто ситуация, в която има достатъчно съдии, назначени от демократите, за да отхвърлят съдебните дела на Тръмп. Вместо това назначените от републиканците федерални съдии чак до Върховния съд — включително тези, назначени от самия Тръмп — многократно се произнасяха срещу него.

И все пак остава въпросът дали тези задържащи механизми ще издържат. Левицки твърди, че в «повечето други случаи (в други страни), когато партиите излизат от релсите, те се обръщат към военните. Обтъщат се директно към по-пряко авторитарни средства. Няма много случаи на партия, която става авторитарна и продължава да работи в напълно демократична система.»

Най-близкият американски паралел, който той вижда са южните демократи в ерата на Джим Кроу, когото той характеризира като авторитарен поради «процес на конституционни преврати (през последната четвърт на 19 век) … законодателни промени, които позволиха обезправяването на почти половината от населението.»

Въпросът е как изглежда бъдещето на американската демокрация с призрака на Тръмп в изгнание в Мар-а-Лаго, все още конспиративно и лъжливо крещящ за измами.

«Всичко, което Тръмп има на своя страна, е неговото ядро», коментира Валерия Бънс, политолог от Корнел.

«Това е валутата на неговата власт и той ще се придържа към нея, доколкото е възможно.»

Въпросът е дали ядрото на Тръмп все още ще му обръща внимание, след като напусне поста — отговорът ще повлияе на начина, по който бъдещите поколения гледат на него в този епизод.

Зиблат отбеляза, че «това наистина зависи от политическите елити, които разказват историята по начин, който учи бъдещите поколения, че това е пародия или грешка … политическите лидери могат да разказват алтернативни истории и честно да се изправят срещу миналото.»

За Зиблат аналогията в американската история е Джоузеф Маккарти, който се превърна в анатема само няколко години след като доминира във Вашингтон с демагогия и антикомунистически кръстоносен поход. Днес името му е обида. Този сценарий е възможно най-оптимистичният, предложен от някой от експертите. Падението на Маккарти обаче се случи в съвсем различна епоха, когато в крайна сметка самата Републиканската партия го превърна в парий.

Предлаганият алтернативен сценарий е, че ако фалшивите твърдения за откраднати избори продължат като мит, както след Първата световна война в Германия, когато се твърди погрешно, че демократичните политици са предали армията и са предотвратили победата — «Това води до отслабване на системата, защото просто намалява легитимността сред големи слоеве на електората», допълва Зиблат.

«Ваймарската република имаше период на демократична динамика и преодоля някои от тези слабости, но те продължиха под повърхността. Този вид съмнения често продължават.»

Като цяло Левицки отбеляза, че нямаме «твърде много паралели» за настоящата ситуация.

Според него САЩ ще избегнат гражданска война като Испания през 30-те години на миналия век и ситуация като Венецуела или Турция, където «едната страна придобива хегемония, а другата е смазана».

Вместо това, каза той, Съединените щати са «заседнали в два сравнително еднакви противника, едната страна е по-слаба, но благоприятсвтана от институциите и е по-агресивно авторитарна».

Освен това той смята, че най-често срещаният в исторически план резултат — военна намеса — просто няма да се случи в САЩ.

Вместо това Съединените щати «се насочват към средносрочен период на дисфункция, влизане и излизане от институционални кризи» в ситуация без исторически паралел, а «стабилността и дисфункцията са рядка комбинация».

Професор от Харвард: Америка се радикализира, има хроничен и бавно горящ проблем