Цветните революции — инструмент за геополитическа преориентация на САЩ и ЦРУ
Спонсорите
През 20-то столетие, САЩ оперира с ЦРУ, USAID (United States Agency for International Development), местни колаборационисти и неправителствени организации: „Freedom House“ и „National Endowment for Democracy“ (NED), както и неправителствени организации финансирани от George Soros, преди всичко благотворителни дружества.
Избор на лидери
Решаващо за успеха на Цветните революции е избора и подготовката на малки групи, предимно несемейни пробивни младежи, „необременени“ от морални и патриотични „предразсъдъци“, прекланящи се пред материални и външни ценности, неспособни да преработват (дез)информацията получена от СМИ, поради интелектуална недостатъчност, въодушевени от американската мечта.
След 1990 в пост-съветското пространство се разпространяват примамливи предложения, рекламирани като „международен студентски обмен“, „Студентски бригади в САЩ и Англия“, програми за работа за студенти през лятото: „Work and Travel USA для студентов“, „WEUSA Placement“, „CCUSA“, „Work Experience USA“, „Магнатът Доналд Тръмп изпраща свои емисари да избират най-добрите студенти от наши университети“ и пр.
От стотиците хиляди, ако не и милиони студенти посетили USA & Co., подбора за координатори на улични демонстрации и гражданско неподчинение, се осъществява лесно и евтино. Всички те сами си плащат разноските по транспорта до там и обратно, а по време на престоя си там работят това, което за местните е унизително и нископлатено.
Професионално протестиращи с професионална логистика
Комуникацията се осъществява чрез Prepaid-GSM-Handy, за бързо организиране на демонстриращи групи (Flash Mob). По онова време в тези държави по „неизвестни“ причини се разрешава анонимна регистрация на SIM-карти, което в Западните демокрации никога не е било възможно.
В България анонимна регистрация на SIM-карти съществува до 2009 год., от което може да се предположи, че до тогава е съществувала опастност от патриотично настроени български политици, които е трябвало незабавно да бъдат обявени за диктатори и да бъдат свалени, чрез Цветна Революция.
След 2005 организацията се осъществява и чрез интернет, особено чрез Facebook- и Twitter-псевдоними, както и филми от мобилни телефони в YouTube.
По време на „Арабската Пролет“ в Тунис, Египет и Либия, американските U.S. Air Force, поддържат интернет и мобилните телефони чрез сложни технически устройства в турбините на самолетите C-130 Херкулес (Lockheed C-130).
Календар на цветните революции
Успешни Цветни революции
* 1953: Иран – „Бяла революция“ – Операция Аякс (на персийски کودتای ۲۸ مرداد)
* 1986: Филипините – „Rebolusyong EDSA ng 1986“ или „Жълта революция“
* 1989: Чехословакия
* 1990: Никарагуа
* 1987-1992: Прибалтика – „Пееща революция“
* 2000: Сърбия – „Булдозерна революция“
* 2003: Грузия – „Розова революция“ (на грузински ვარდების რევოლუცია)
* 2004: Украйна – „Оранжева революция“ (на украински „Помаранчева революція“)
* 2005: Либия
* 2005: Киргистан – „Революция на лалетата“
* 2010-2011: Тунис – „Жасминова революция“
* 2011: Египет – „Kefaya“ (كفاية)
Все още продължаващи Цветни революции
* От април 2002: Венецуела
* От 2005: Азърбайджан – „YOX“ (Зелена революция)
* От 2007: Мианмар – „Шафран-революция“
* От 2009: Иран – „Зелена революция“
* От 2011: Сирия
* От юни 2013: България – «Протест на умните и красивите» — приключи
Неуспешни Цветни революции
* 1953: ГДР „17. Juni 1953“
* 1956: Унгария
* 1968: Чехословакия – „Пражка пролет“
* 1989: Китай – „Тиенанмън“
* 2001: Беларус – „Зубър“
* 2005: Узбекистан – „Bolga“ (Чук)
* 2005: Русия – „Оборона“
* 2006: Беларус – „Дънкова революция“ или „Васильковая революция“
* 2008: Арменя – „Революция подснежников“
* 2009: Молдавия – „Революция кирпичей“ или „Кафельная революция“
* 2011/2012: Русия – „Снежная революция“ или „Мятеж хипстеров“
Цветните революции — инструмент за геополитическа преориентация на САЩ и ЦРУ