Spiked: Стига сте обвинявали Русия за енергийната криза
Британската журналистка Мери Дежевски в статията си за популярното онлайн списание Spiked се чуди защо Русия трябва да се занимава с благотворителност и да не се възползва от ситуацията, която самата Европа е създала? Тя призовава Европа да третира Русия като възрастен търговски партньор. И тогава може да се случи чудо: всеки ще види как […]
Spiked: Стига сте обвинявали Русия за енергийната криза
Британската журналистка Мери Дежевски в статията си за популярното онлайн списание Spiked се чуди защо Русия трябва да се занимава с благотворителност и да не се възползва от ситуацията, която самата Европа е създала? Тя призовава Европа да третира Русия като възрастен търговски партньор. И тогава може да се случи чудо: всеки ще види как цените на газа започват да намаляват.
Превод от Spiked (Великобритания):
Западът играе глупава игра в тръбопроводната политика
В последно време САЩ и Великобритания показаха ярки примери за това, което благодарение на Борис Джонсън наричаме комбинацията от несъвместимото. Те едновременно поставят две изисквания, които според логиката на нещата при обикновени обстоятелства се изключват взаимно.
От една страна, Вашингтон и Лондон правят всичко, за да предотвратят пускането в експлоатация на новия тръбопровод „Северен поток 2“ от Арктика до Германия, като същевременно обвиняват Русия в енергиен империализъм.
Въпросът е, че тръбопроводът заобикаля Украйна, която днес се превърна в своеобразен почетен съюзник на Запада и може да лиши Киев от транзитни такси, които възлизат на няколко милиона долара годишно. От друга страна, те почти молят Русия да доставя повече газ за Европа. Съединените щати и Великобритания обвиняват Москва в укриване на газ или в намаляване на доставките, или в пазарни машинации с цел максимизиране на печалбите.
Показателно е, че САЩ и Великобритания имат различен подход. Вашингтон действа на дипломатическия фронт, а съветникът по национална сигурност Джейк Съливан предупреди Русия да не използва потребността на Европа от руски газ като геополитически лост.
Британия прибягва до старото и изпитано средство: до гнева и яростта на жълтата преса.
Вестник The Sun обвинява Путин, че той «толкова е раздул газовите цени, че рафтовете на британските супермаркети са празни».
«Дейли Мейл» също бесува, пубикувайки заглавие «Във властта на Путин. Русия показва мускули, доставяйки газа».
Вестникът твърди, че «агресивният» Путин е натикал Запада в ъгъла.
Разбира се, в разгара на двойната криза във Великобритания, когато бензиностанциите останаха без гориво и малките газови компании фалират всеки ден, е много удобно да се намери изпитаната във времето изкупителна жертва в лицето на Русия.
Няма значение, че Русия няма абсолютно нищо общо с недостига на гориво, а високите цени на газа са свързани с Русия само в смисъл, че тя е основен производител и доставчик на това гориво за Европа.
Хвръкването на цените до небето е резултат от злополучно стечение на обстоятелствата: студената зима през миналата година, повишеното търсене в Азия, слабото производство на електроенергия от вятърните турбини в Европа и неочаквано бързото възстановяване на индустрията от пандемията.
Ситуацията се влоши от решението на Великобритания и Европа да изоставят практиката на сключване на дългосрочни договори и да дадат предпочитание на рисковите покупки на спот пазара, където цените бяха по-ниски. Това беше необмислено решение, ако изобщо някой си е направил труда да мисли.
Както често се случва, Западът побърза да прехвърли отговорността на Русия за тези трудности, които той частично сам си създаде. Той, нескривайки това, твърдеше, че Русия по някаква причина трябва да признае моралното си задължение да помага на Европа — или да доставя повече газ, или да понижи цените.
А най-добре и едното, и другото.
Когато САЩ и Британия при възникването на каквито и да било разногласия започват да упрекват Русия, те много приличат да обиден старец, който се скара на дръзко дете. Но тук има един особено възмутителен пример.
Откъде-накъде Русия, чието икономическо състояние до голяма степен зависи от световните цени на енергията, трябва да се занимава с такава благотворителност?
Никой не очаква това от другите производители като Саудитска Арабия или страните от Персийския залив.
Защо тогава очакваме това от Русия?
И защо Москва няма право да използва лостовете за натиск, които се появиха на нейно разположение благодарение на погрешните европейски решения, настоявайки за пускането в експлоатация на Северен поток 2?
Това не е шантаж, това е политика на прагматизъм.
Предвид обидите и нападките, на които е подложена Русия, реакцията й може да се нарече необичайно умерена. Самият Путин публично заяви, че Русия не се противопоставя на увеличаването на доставките на газ за европейските страни, ако я помолят за това.
След подобно изявление ценовата лудост веднага започна да спада. Руският представител в ЕС Владимир Чижов от своя страна предположи, че промяната в отношението ще помогне на Брюксел.
«Същността на проблема се крие изключително във фразеологията», каза той пред Financial Times.
«Променете думата «враг» на «партньор» и по-лесно ще разрешите проблемите веднага … Когато ЕС има достатъчно политическа воля да направи това, тя знае къде да ни потърси».
Путин официално обяви позицията на Русия. Говорейки в сряда в Москва на форума на «Руската енергийна седмица», той каза, че Русия изпълнява всички свои договорни задължения и дори прави повече.
Никой от запознатите с енергийния сектор не оспори това твърдение.
Путин каза, че Европа е заложила твърде много на възобновяемите енергийни източници, но няма достатъчно резерви в случай, че вятърът утихне (той каза, че това е една от причините за покачването на цените на газа). Путин също предложи провеждане на преговори на високо равнище с ЕС и обсъждане на мерки за стабилизиране на газовия пазар. Не е ясно какво ще отговори Европейският съюз на това.
Като цяло САЩ, Великобритания и ЕС трябва да се поучат от Германия относно Русия.
Президентът Байдън просто призна реалността, когато тази година спря усилията на САЩ да възпрепятстват завършването на «Северен поток 2». Сега неговият пример трябва да бъде последван от членове на президентския екип, техните британски колеги и онези държави от ЕС, които все още хвърлят гръм и мълнии над СП-2.
Ако имат нужда от руски газ (а повечето от тях наистина се нуждаят от него), те трябва да се вслушат в съвета на Чижов и да започнат да се отнасят към Русия като към възрастен търговски партньор.
И тогава може да се случи чудо: ще видят, че цените ще започнат да намаляват.
Източник: https://www.spiked-online.com/2021/10/13/stop-blaming-russia-for-the-energy-crisis/
Петя Паликрушева